Актуализиране на CCD изследванията и неоникотиноидите

Актуализиране на CCD изследванията и неоникотиноидите

От 2004 г. насам, е имало значителни загуби на медоносни пчели, поради така известния синдром на разпадане на пчелната колония – CCD (Colony Collapse Disorder), или познат у нас още като синдром на празния кошер. Уточняването на причината е от решаващо значение за смекчаване на този проблем, тъй като пчелите са главни опрашители на приблизително една трета от всички култури по целия свят. Експертите обсъждат редица възможни причини, включително заразяване с патоген, пчеларските практики, излагане на пестициди или комбинация от причини. Мнозина приписват причината за CCD само на пестицидите, особено на неоникотиноидите, макар че CCD може и се среща в области, в които такива не са използвани или сред пчели, отглеждани от производители на органичен мед. Доказателствата са противоречиви, смъртни случаи по много причини са били приписвани на CCD, част от изследванията са се оказали погрешни, но досега не е доказана нито една окончателна причина.

Въпреки това, има доказателства, които предполагат, че в някои случаи, неоникотиноидите могат да играят определена роля. Два широко използвани неоникотиноида, от класа на инсектицидите, значително вредят на пчелните колонии през зимата, особено през по-студените зими, според ново изследване на Харвардското училище за обществено здраве (Harvard School of Public Health – HSPH). Проучването повтаря едно откритие от 2012 г., от същата изследователска група, която установява връзка между ниските дози имидаклоприд и CCD, при които пчелите изоставят кошерите си през зимата и умират. Новото изследване открива, че ниските дози на един друг неоникотиноид – клотианидин, имат същия негативен ефект.

Освен това, въпреки че други проучвания показват, че смъртността в пчелните колонии, свързана с CCD, може да идва от намалената устойчивост на пчелите на акари или паразити, в резултат на излагането на пестициди, новото проучване установи, че пчелите в кошерите, проявяващи CCD, имат идентични нива на патогенни инфекции като групата от контролни кошери, повечето от които са оцелели през зимата. Това откритие показва, че неоникотиноидите причиняват някакъв друг вид биологичен механизъм сред пчелите, който от своя страна води до CCD.

В действителност, изследователите в това проучване демонстрирали отново, че е много вероятно неоникотиноидите да са отговорни за задействането на CCD в пчелните кошери, които са били здрави, преди идването на зимата. Последните открития, включително и това от 2012 г. предполагат, че CCD е свързан конкретно с неоникотиноидите, които могат да увредят неврологичните функции на пчелите. Имидаклоприд и лотианидин принадлежат към тази група.

Лу и неговите съавтори от Пчеларската асоциация на Уорчестър изследвали здравето на 18 пчелни семейства, разположени в три области на централен Масачузетс, от октомври 2012 г. до април 2013 г. На всяко от местата, изследователите разделили шест колонии на три групи: една, третирана с имидаклоприд, една – с клотианидин и една нетретирана.

До началото на зимата, в размера на всички пчелни колонии е наблюдаван постоянен спад – типичен за кошерите по време на студените месеци в Нова Англия. В началото на януари 2013 г., пчелните популации в контролните колонии започнали да се увеличават, както се очаквало, но популациите в третираните с неоникотиноиди кошери продължили да намаляват. До април 2013 г., 6 от 12-те третирани с неоникотиноиди семейства биле загубени, с изоставени кошери, което е типично за CCD. Само една от контролните колонии загинала – в кошера биле открити хиляди мъртви пчели, със симптоми на чревния паразит Нозема (Nosema ceranae).

Докато при 12-те третирани с пестициди кошери от настоящото проучване са констатирани 50% CCD смъртност, авторите отбелязват, че в проучването си от 2012 г., пчелите от кошерите, третирани с пестициди, са имали много по-висок процент CCD смъртност – 94%. Това измиране на пчелите е настъпило по време на особено студената и продължителна зима на 2010-2011 г. в централната част на Масачузетс, което накарало авторите да смятат, че по-студените температури, в комбинация с неоникотиноиди, могат да играят решаваща роля за мащаба на CCD.

Екипът казва, че въпреки демонстрираната валидност на взаимозависимостта между неоникотиноидите и CCD в това проучване, бъдещите изследвания могат да помогнат да се изясни биологичния механизъм, отговорен за връзката на сублеталните неоникотиноиди с CCD.

Източник: http://apisuk.com

Партньори