Бял бор (Pinus sylvestris)

Бял бор (Pinus sylvestris)

Един от основните дървесни видове, расте както в чисти, така и в смесени гори. Достига 30-40 м. височина, има прав ствол и закръглена корона. Кората на старите дървета е червеникаво-кафява и напукана, а в горната част на дървото е жълтеникава и люспеста. Игличките му са разположени по двойки, синьо-зелени, леко усукани около оста си, твърди, с дължина 4-7 см., остават по клончетата до 2-3 години. Младите пъпки (бъдещи филизи) са яйцевидно-конусовидни, смолисти, гъсто покрити с кафяви, спираловидно подредени, заострени, мъхести люспици, плътно слепени помежду си със смола. Мъжките шишарки са многобройни, жълтеникави, събрани в основата на летораслите от текущата година. Женските шишарки са червеникави, разположени единично или до две-три на извити надолу къси дръжчици. След опрашване увеличават размера си и се вдървесиняват. Семената зреят в продължение на 18 месеца, те са продълговато-яйцевидни, дълги 3-4 мм., с ципести крилца, дължината на които е три пъти по-голяма от тази на семената.

Борът предоставя прекрасен цветен прашец. Прашецът е чудесна протеинова храна, затова пчелите активно го събират за производство на перга. Боровата смола има силни антибактериални свойства. От нея пчелите приготвят прополис.

Отварата от борови връхчета има отхрачващо, антимикробно, дезинфекционно, диуретично, противоскорбутно и кръвопречистващо действие. Терпентинът, получен от борова смола се прилага външно при ишиас, лумбаго, невралгия, миозит и ревматизъм. Мехлемът от терпентин се използва при артрит и други възпалителни процеси.

Партньори