Черен оман (Symphytum officinale)

Черен оман (Symphytum officinale)

Многогодишно, тревисто, отровно растение, с височина 60-90 см., с разклонени, изправени стъбла. Листата са последователни, големи, грапави, продълговато-копиевидни. Цветовете са малки, тръбесто звънчевидни, пурпурно-виолетови, събрани в спирално завити съцветия. Плодовете са едри, черни, лъскави ядки, разположени по четири в цветните чашки. При стриване, листата имат слаб аромат на краставица. Корените са черни, вътре белезникави, на вкус са сладникави, слузести, леко стипчиви. Расте на влажни места, по брегове на реки и езера, ливади и канавки.

Цъфти от май до септември. Цветовете отделят нектар, който се намира в дъното на венчето и покрит с люспа, затрудняваща достъпа. За целта, пчелите трябва да използват дупчиците, направени от земните пчели. Медопродуктивността е 20-180 кг. от хектар.

Слизестата отвара и запарка от свежи корени намаляват и прекратяват възпалителните процеси, облекчават болката, убиват много микроби, спират кървенето и добре лекуват гнойни рани. Те също имат забележителното свойство да подобряват възстановяването на различни тъкани, да притъпяват болката и подпомагат за по-бързо зарастване на костите при фрактури. В традиционната народна медицина, водна запарка от корени на черен оман се използва за лечение на стомашно-чревни заболявания, а външно – при възпаление на вените, костни фрактури и изкълчвания, ишиас.

Партньори