Червена калина (Viburnum opulus)

Червена калина (Viburnum opulus)

Храст с височина до 3 метра и кафеникава кора. Клонките, долната повърхност на листата и дръжките са сиви. Листата са срещуположни, три- и пет-листни, едроназъбени, почти гладки, а отдолу мъхести. Цветовете са бели, петолистни, събрани в щитовидни съцветия, като крайните цветчета в съцветието са значително по-едри от средните. Плодовете са овални, ярко червени, без костилки. Растението е студоустойчиво, сенколюбиво, непридирчиво към почвите. Расте по долините на реките, бреговете на езера и блата, във влажни зони, просеки и поляни. Отглежда се в паркове и градини.

Цъфти през юни за 15-30 дни. Калината е медоносно растение, което осигурява на пчелите нектар и цветен прашец. Крайните цветчета са безполови и служат за привличане на насекомите. Нектар се отделя в средните цветове, в основата на стеблото. От хектар растения могат да се получат до 15 кг. мед.

За лечебните свойства на плодовете на калината се е говорило още през XVI век. Билкови лекарства с калина се използват за лечение на различни заболявания, най-вече поради съдържанието на гликозид и танини, оказващи стягащо, кръвоспиращо, противовъзпалително действие и повишават тонуса на маточната мускулатура. Кората се приема във вид течен екстракт като кръвоспиращо средство при вътрешни, особено маточни кръвотечения. Отвара от кора се използва като външно средство при кървене от носа. Плодовете притежават успокояващ и тонизиращ ефект, заради което са полезни при неврози, хипертония и съдови спазми. Отвара от плодове на калина с мед, приемана докато е топла, дава добър резултат при простудна кашлица и треска, разстройство, водянка и при пресипване на гласа.

Партньори