Ефектът от пчелния прашец върху енергията и загубата на тегло

Ефектът от пчелния прашец върху енергията и загубата на тегло

Пчелният прашец (полен) се използва за храна от векове. Медицински записки, датиращи от 2735 г. пр. Хр., загатват за силата на този естествен продукт. Дори и тогава, хората са вярвали в лечебните и хранителни предимства на пчелния прашец. Употребата му е възхвалявана в някои известни текстове, както и от легендарни хора. Библията, Талмудът, Тората, Коранът, както и свитъци от Ориента, писания от древна Гърция и Рим, легендите на руски и славянски народи, дори и сравнително новата Книга на Мормоните (1830г.) – всички възхваляват трудолюбивите медоносни пчели и изключително хранителните и лечебни продукти на кошера. Някои от родоначалниците на западната медицина (Хипократ, Плиний Стари, Питагор), вярвали в лечебните свойства на пчелния прашец; те често го предписвали на пациентите си. Добитият от пчелното гнездо полен бил деликатес за първобитния човек, често комбиниран с яйцата и ларвите на пчелите. И до днес, аборигенските племена са известни с празника на пчелите, оценявайки високо техния полен и мед. Всяка епоха е приемала пчелата като благодетел на човечеството и е отдавала на това малко създание статут почти на светец. Използването на пчелния прашец като енергийна добавка е представено на американските спортисти от олимпийски треньори от Европа. Някои от тези спортисти приели треньорските съвети и сега смятат пчелния прашец за „енергия в една таблетка”. Тази дълга история на полена може да ни накара да се запитаме – какво точно е пчелният прашец?

Цветният прашец е много фин прах, произведен от тичинките (мъжката част) на цветя и цъфтящите растения. Мъжката ДНК се пренася до женските части на едно цвете или растение (от същия вид) от цветния прашец. Поленът дава възможност за възпроизвеждане на растенията. Това е „пътуващата” част на растенията, крайно необходима за транспортирането на ДНК, което се дължи на факта, че растенията не са мобилни. Едно зрънце прашец обикновено съдържа три клетки и 100 000 до 5 000 000 поленови спори. Една единствена поленова спора е в състояние да възпроизведе целия вид.

Пчелите прелитат от растение на растение, събирайки прашец. След това те го смесват със слюнка (съдържаща храносмилателни сокове) и нектар от растението. Процесът на събиране на цветен прашец е инстинктивен за пчелите. Те са в състояние да преценят кои поленови гранули са питателни и здравословни и изключително рядко събират вредни гранули.

Пчелният прашец не може да се възпроизведе в лабораторни условия. Той съдържа всичките 22 елемента, които изграждат човешкия организъм, плюс още няколко. Пчелният прашец също така включва почти всички витамини В-комплекс, витамин С, витамин А, витамин Е, фолиева киселина и каротеноиди. В прашеца са открити някои минерали, микроелементи, незаменими мастни киселини, ензими и аминокиселини. Състои се от 35% протеини, 55% въглехидрати, 2% мастни киселини, 3% витамини и минерали. Пчелният прашец съдържа също така и рутин (витамин Р), който укрепва капилярите и стените на кръвните клетки. Това не е лекарство, а храна, без странични ефекти.

След като са известни ползите от пчелния прашец, е бил необходим метод за добиването му. Устройството е трябвало да събира само малка част от прашеца на пчелите, оставяйки достатъчно количество за изхранване на колонията. Ройдън Браун изобретил такъв апарат. Той проектирал решетка, изработена от тел, която да събира прашеца от задните е крачка на пчелите, когато влизат в кошера. В „капана” се отронвали около 60% от прашеца, който носи пчелата, след което през сито попадал във ваничка за събиране.

Поленът трябва да бъде много добре защитен, за да се гарантира оцеляването му по пътя до женските органи на растенията. Затова поленовите спори имат два защитни слоя (exine/intine). С това покритие те са толкова неразрушими, че могат да оцелеят в продължение на милиони години. Тази защита гарантира оцеляването на растенията, въпреки че създава проблем за тези, които искат да консумират прашец. Необработеният полен е трудносмилаем за хората. Това се дължи на факта, че клетъчната стена на прашеца съдържа целулоза, хемицелулоза и лигнин, които са несъвместими с храносмилателната система на човека. Има четири метода, използвани да направят полена по-лесно смилаем. Един от начините е механично разрушаване, като смилане. Този процес често се оказва труден. Вторият метод е, поленът да се подложи на рязка промяна на температурата, въпреки че топлината понякога убива клетките, а при замразяване и размразяване има тенденция да се намали качеството на пчелния прашец. Използват се също ферментация и ензимно разграждане, но се добавят химикали, които повреждат полена и намаляват хранителните му свойства. Последният метод е технология за отстраняване на защитната обвивка, който обикновено се оказва ефективен, макар и много скъп. Д-р Келвин Дънкан от Университета в Кентърбъри е изобретил метод, при който се разрушава клетъчната обвивка, без да се уврежда прашеца – „Това е като разчупване на черупката на яйце, за да получите лесно смилаемия материал отвътре”. Предполага се, че при този процес, бионаличността се увеличава до 90%, дори повече.

Списък на хранителните вещества в пчелния прашец

Витамини Минерали Ензими Коензими Протеини Аминокиселини Други
Провитамин А Калций Амилаза Изолевцин Нуклеинова
киселина
Лецитин
В1 (тиамин) Фосфор Диатаза Левцин Флавоноиди Ксантофили
В2 (рибофлавин) Калий Сукраза Лизин Фенолова
киселина
Кроцетин
В3 (ниацин) Сяра Пектиназа Метионин Зеаксантин
В6 – група Натрий Фосфатаза Фенилаланин Нуклеотиди Ликопен
Пантотенова киселина Хлор Каталаза Треонин Ауксин Хексадеканол
Биотин Магнезий Диафораза Триптофан Фруктоза Алфаамино
маслена
киселина
В12(цианоко
баламин)
Мед Козимаза Валин Глюкоза Моноглицериди
Фолиева киселина Йод Цитохромсистеми Хистидин Брасини Триглицериди
В4 (холин) Цинк Лактатде
хидрогеназа
Аргинин Гиберелини Пентосан
Инозитол Силиций Сукцинат
дехидрогеназа
Цистин Кинини
Витамин С Молибден 24 оксидоредуктази Тирозин
Витамин D Бор 21 трансферази Аланин Гуанин
Витамин Е Титан 33 хидролази Аспартанова
киселина
Ксантин
Витамин К 11 лиази Глутаминова
киселина
Хипоксантин
Витамин Р (рутин) 5 изомерази Хидроксипролин Нуклеини
Пепсин Пролин Амини
Трипсин Серин

Някои казват, че пчелният прашец е най-добрият източник на храна, открит от човека. Други твърдят, че той съдържа всички витамини, аминокиселини, минерали и антиоксиданти, необходими за напълно активен живот. Смята се, че в сравнение с всяка друга храна, пчелният прашец има по-висок процент хранителни вещества, необходими за преживяване. Специалистът по ракови заболявания Ернесто Контрерас дори коментира: „Доколкото ми е известно, няма по-добро и по-комплексно хранително вещество от полена на медоносните пчели”. Би могло правилно да се заключи, че са направени многобройни потвърждения за ползите от пчелния прашец.

Едно особено популярно твърдение е, че пчелният прашец има ергогенни ефекти. Ергогенното вещество е нещо, което може да се използва за максимално оползотворяване на енергията. Предполага се, че пчелният прашец повишава енергията, силата, бързината и издръжливостта. Той също така подобрява физическите реакции, бодростта и устойчивостта преди тренировки. Казва се, че поленът осигурява ускорени темпове на възстановяване, включително и връщане на нормален сърдечен ритъм, дишане и готовност за следващо събитие. Ето защо, той помага за подобряване на функциите след първоначално напрежение. Това го прави фаворит сред много спортисти от световна класа, които се стремят към поддържане и подобряване на постиженията си. Много лекари, треньори, спортисти и професионалисти откриват, че пчелният прашец повишава енергията, силата и издръжливостта.

Друго твърдение е, че пчелният прашец може да помогне за намаляване на теглото. Според Карсън Уейд, поленът е естествен начин за подобряване обмяната на веществата и помага да се контролира и намали теглото. Пчелният прашец подобрява метаболизма чрез коригиране на химичния дисбаланс и осигурява липсващите фактори, които другите храни не могат да предоставят. Предполага се, че пчелният прашец ускорява процеса на преобразуване на захарта в енергия и осигурява кислород, който мазнините използват, за да стимулират превръщането си в енергия. 130 мг. полен помага за усвояването на около килограм и половина храна. Лецитинът е друг компонент на прашеца, за който се смята, че ускорява изгарянето на калории. Той също така помага в процеса на храносмилане и усвояване на хранителните вещества. Пчелният прашец има също така диуретични свойства и понижава апетита и глада. За намаляване на телесното тегло, е необходимо да се приеме прашец с чаша вода 30 минути преди хранене.

Тези твърдения почти изцяло са направени от компании, които продават този продукт (пчелен прашец). Те са предоставили тази информация единствено с цел печалба.

Доказателство или хипотеза???

Данните за връзка между консумацията на пчелен прашец, загубата на тегло и повишаване на енергията, не са съвсем равнозначни на твърдения за такава връзка. Въпреки това, една част от доказателствата са под формата на научни изследвания. Има и много показания, които не могат да бъдат третирани като доказателства. Например, 28-годишна жена, която била с около 30 килограма наднормено тегло и лесно се изморявала, започнала да използва пчелен прашец. След около четири месеца, тя започнала да губи по няколко килограма на седмица, почувствала се изпълнена с енергия, била в състояние да тренира за по-дълъг период от време и забелязала позитивни лични промени.

Клинични изследвания са доказали, че пчелният прашец се усвоява лесно и навлиза в кръвния поток много бързо. Два часа, след като се приеме през устата, наличие на пчелен прашец било установено в кръвта, урината, мозъчните и гръбначни флуиди. Друг експеримент, извършен върху мишки, показва, че те могат да оцелеят и да възпроизведат жизнеспособно потомство без да се изтощават, след като са били подложени на диета от пчелен прашец. Европейски проучвания са доказали, че човек може да живее с нищо повече, освен вода и пчелен прашец. Той съдържа всяко вещество, необходимо за поддържане на живота, а пчелите добавят и някои допълнително. Според д-р Бети Лий Моралес, пчелният прашец е единствената храна, която съдържа всяка основна хранителна съставка, необходима на човечеството за перфектно здраве. Този факт е трудно да се оспори, тъй като това е било доказано в лабораторни изследвания по цял свят, много пъти.

Има известна информация, свързана с ергогенната и хранителна стойност, но много ограничено количество доказателства относно твърдението за въздействието на полена върху загубата на тегло. Всъщност, малко количество от намерената информация е с липсващи подробности и записана с рекламна цел. Едно проучване, докладвано от ”Aerospace Medicine” и „Life Sciences” доказва, че средната дневна консумация на храна спада с 15-20%, ако пчелният прашец е редовен елемент от менюто. Що се отнася до ергогенните свойства, бившият руски олимпийски треньор Реми Корчемни извършил 2-годишно проучване, за да потвърди, че пчелният прашец съществено подобрява възстановяването на силите на спортистите след напрегната работа.

Ксие, Ван и Ли (1994 г.) извършват експеримент за тестване на ефекта от пчелен прашец върху храненето на майката и развитието на плода. Въпросът в този експеримент бил дали пчелният прашец ще се окаже ефективна хранителна съставка за развитието на плода. В този опит се използва пчелен прашец върху бременни плъхове, разделени на три групи. На първата група е давана нормална храна, а другите две групи са хранени с нормална храна плюс пчелен прашец. Майките, хранени с прашец имали по-голямо телесно тегло и по-високи нива на протеин. Ембрионите на хранените с полен майки имали по-голямо телесно тегло и по-ниско ниво на смъртност от ембрионите на плъховете на нормална диета. След това ембрионите били изследвани за всички видове малформации. Резултатите показват, че пчелният прашец може да подобри храненето на майките, без да засяга нормалното развитие на плода. Поленът е практичен и ефективен хранителен елемент по време на бременност. Тази информация следва да обезсили твърденията, че пчелният прашец има положително влияние върху загубата на тегло. В действителност, опитът доказва, че прашецът причинява повишаване на теглото.

Ергогенното оползотворяване на енергия включва контрол, ефективност и производство на енергия. Мелвин Х. Уилямс (1992 г.) повдига въпроса за ефикасността на хранителните ергогени, отнасяща се до аеробната издръжливост. Една такава тествана хранителна добавка била витамин Е, компонент на пчелния прашец. Според Уилямс, детайлното проучване е проведено, за да се тества теорията, че витамин Е повишава аеробната издръжливост чрез намаляване на пероксидацията на мембраните на червените кръвни телца. Разглеждайки резултатите от изследването, Уилямс стига до заключението, че този витамин не повишава издръжливостта при морското равнище, но увеличава стойностите на максималната кислородна консумация (VO2 max) при определена надморска височина. Друга хранителна добавка, разгледана от Уилямс е фосфат (също елемент на пчелния прашец). Въпреки че в четири проучвания е отбелязано, че не са открити ергогенни свойства на фосфата, е намерена и противоположна информация. Както съобщава Уилямс, в четири други изследвания се докладва за значителни увеличения на VO2 max, намаляване на млечната киселина при натоварване под максималното, увеличаване на времето на издръжливост при колоездене и бягане и по-бързо време в 40 километрова обиколка в лабораторни условия. От резултатите на тези проучвания човек може погрешно да допусне, че пчелният прашец ще има сходно влияние, дължащо се на факта, че съдържа витамин Е и фосфат. В допълнение на прегледа на тези експерименти, Уилямс също така представя информация за пчелния прашец като хранителна добавка. Според него, въпреки че пчелният прашец съдържа различни витамини, аминокиселини и минерали, не е доказано, че притежава ергогенни свойства. Шест експеримента (включително и един, извършен в лабораторията на Уилямс), не отчита благотворен ефект върху физиологичните реакции при физически упражнения, като например VO2 max, както и други критерии за издръжливост. Заключението на Уилямс е, че витамин Е при надморска височина и фосфатът имат някои ергогенни свойства и изглежда са безопасни, когато се приемат в правилни дози. Освен това, той открил, че въпреки че пчелният прашец съдържа витамин Е и фосфат, не са открити ергогенни ефекти при неговата употреба и може да предизвика опасни алергични реакции.

Ралф Щебен и Пийт Будро (1978г.) провели експеримент, оценявайки въздействието на пчелния прашец и протеиновите добавки върху спортните постижения. Целта на това проучване е потвърждение и по-нататъшно разследване на въпроса дали спортисти, приемащи нормална диета, не дължат подобрената си издръжливост повече на редовното трениране в продължение на период от време, отколкото на приема на хранителни добавки. В експеримента доброволно всели участие осемнадесет състезатели по бягане от Луизиана. Те били разделени на три групи на случаен принцип. Първата група е приемала пчелен прашец, втората – протеинови екстракти, а на третата е дадено плацебо. Средната скорост при пробега на 3 мили е измервана в началото и края на интервал от дванадесет седмици. Резултатите от проведените тестове са записани в таблица. Заключението на Щебен и Будро е, че както цветният прашец, така и протеиновите екстракти не са имали значително въздействие върху работата на атлетите.

Резултати преди и след прием:

Диета Преди / След Средна скорост (V) ярда/сек.
Пчелен прашец Преди 4,700
След 5,067
Плацебо Преди 4,650
След 4,917
Протеин Преди 4,767
След 5,133

Хипотетично, пчелният прашец е отличен източник на храна. С изобилието от витамини, минерали, аминокиселини и ензими е трудно да не се повярва на твърденията за положителното влияние на пчелния прашец. Въпреки ограниченото количество информация, може да бъде намерено доказателство за положителния хранителен ефект, но в действителност, проучванията неизменно са доказали, че пчелният прашец няма ергогенни свойства. Освен това, не е открита основателна информация, доказваща положителното му влияние върху загубата на тегло. Всъщност, едно проучване (Хсие, Ван & Лий, 1994 г.) показва, че в действителност, прашецът може да предизвика увеличаване на теглото. Трябва да се вземе под внимание факта, че поленът е трудно смилаема храна за хората, а също така и факта, че някои от проучванията на пчелния прашец са проведени преди няколко години. Това би могло да означава, че са измислени някои по-нови методи за подобрение на бионаличността на пчелния прашец, и че хранителните ползи могат да бъдат по-ефективно доказани днес. Това не казва, че прашецът може да има положителен ефект за намаляване на теглото, тъй като няма реално доказателства в подкрепа на това твърдение. Това също не води задължително до доказване на ергогенните му ефекти. Въпреки това, факторите по-горе могат да означават, че пчелният прашец има хранителна стойност, която може да бъде използвана. Надяваме се, че този материал ще опровергае изобилието от неверни твърдения за ползите от пчелния прашец. Едно трябва да се запомни, че не можете да вярвате на всичко, което четете днес.

Източник: http://www.vanderbilt.edu/

Партньори