Фактори, определящи разпределението на функциите на пчелите в семейството

Фактори, определящи разпределението на функциите на пчелите в семейството

В днешно време, все повече и повече вниманието на биолозите е привлечено от въпросите за етологията (наука за поведението на социални животни) на медоносните пчели. Изследванията в тази област са от първостепенно значение както за теоретичното, така и за практическото пчеларство. Историята на пчеларството убедително показва, че за да се ръководи успешно работата на пчелните семейства, е необходимо всички манипулации, във връзка с грижите за тях, да се базират на точни знания за техния начин на живот и характера на реакцията им на един или друг стимул. Работещите индивиди от медоносните пчели имат еднаква структура на тялото, но социалният живот е разработил при тях разпределение на функциите и сложни поведенчески актове и взаимоотношения в семейството. Тясната връзка между обитателите на кошера е обусловена от многостранни, закономерни невро-физиологични и хуморални реакции, позволяващи ясно разграничение между задачите.

В литературата доминира мнение за това, че смяната на функциите на пчелите-работнички, особено при пролетно–лятното поколение, е основно свързана с тяхната възраст и физиологично състояние. (Г. А. Реш, 1925; Л. И. Перепелова, 1928, 1955; К. Р. Рибандс, 1952; К. П. Истомина-Цветкова, 1957; С. Ф. Сакагами, 1963). М. В. Линдауер (1952) опровергава възгледите на Реш и другите автори за последователността на работа и строгата зависимост от възрастта и развитието на жлезите. Една значителна част от учените смятат, че решаващ фактор тук са състоянието и нуждите на семейството (Н. Е. Гери, 1957; Ю. В. Фри, 1962; К.П.Истомина-Цветкова, 1963, и др.). Така, според С. Д. Миченер (1974), срокът на дейността на пчелите вътре в кошера, може да достигне до 41 дни.

По този начин, мненията на различни учени, относно характера на дейността на отделните пчели, са противоречиви. По наше мнение, тези несъответствия в данните и констатациите се обясняват с несъвършенството на методиките за провеждане на експерименти. Първо, много от изследователите са провеждали опити с неголям брой маркирани пчели и са пренесли получените резултати върху всички пчели в семейството от тази възрастова група. Второ, изследванията са се извършвали с еднорамкови кошери за наблюдение, а резултатите са се смятали за обективни за пълноценни семейства.

Нашата задача бе, да наблюдаваме голяма група пчели на една и съща възраст, да изучим характера на тяхното разпределение в гнездото и да идентифицираме закономерностите при изпълнение на отделните задачи от пчелите-работнички. В опита бяха включени пълноценни семейства – аналози с естествено групирани по възраст пчели, а наблюденията се провеждаха през различни периоди (растеж на семейството, основен медосбор и подготовка за зимуване). Експерименталните гнезда бяха специално сформирани с прецизен отчет на храната за пилото и нейното количество. Всяко семейство имаше по една рамка с яйца, една с млади ларви (едно- до три-дневни), една с по-възрастни ларви (на 4 до 6 дни), няколко рамки със запечатано пило, празна рамка, рамка с восъчна пита и рамка с храна (мед и цветен прашец). Питите с яйца се сменяха на всеки три дни.

За следене на разпределението и поведението на пчелите бяха използвани различията в окраската на хитина при италианската и сивата горнокавказка порода. Освен това, между тях направихме обмен на еднодневни белязани пчели, за да проследим има ли разлика в поведението им в зависимост от тава, дали се намират в гнездото на своята или чуждата порода. Във всяка серия експерименти, използвахме от три до пет семейства от двете породи.

Разпределението на пчели в гнездото определяхме на всеки три дни. При всеки отчет вземахме проба от пчели на една и съща възраст, намиращи се на питите с мед, на питите с открито и запечатано пило, фиксирахме и установявахме степента на развитие на глътъчните жлези, мастното тяло, яйчниците и восъкоотделящите жлези по скала, разработена от Хес и Маурицио (1954).

Върху разпределението и изпълнението на задачите, е установено достоверното влияние на следните фактори: възраст на пчелите, съотношението на запечатаното и откритото пило, съотношението на количеството пчели и откритото пило, съотношението на различните възрастови групи пчели в семейството, броят на пчелите и периодът на сезона.

За да се определи влиянието на възрастта на пчелите върху изпълнението на определени функции, е направен дисперсионен анализ на еднофакторен статистически комплекс. Показателят за силата на влияние на този фактор върху храненето на ларвите през периода на пролетния растеж на семейството (юни) е 21%, а по време на зимния растеж на пчелното семейство (август) – 52%. На грижата за пчелното пило – около 34% (по време на целия сезон).

В пълноценни семейства, с естествено развити по възраст пчели, в периода на пролетния си растеж и при наличието на поддържащ медосбор, младите пчели (от 1 до 3 дни) се намират предимно в питите със запечатано пило и храна. Изявена е съвсем ясна закономерност: с увеличаване на възрастта на пчелите, техният брой в питите със запечатано пило намалява (от 14,7 до 50%). Храненето на ларвите се осъществява предимно от пчели на възраст от 3-6 до 18-21 дни. Средно за две години, най-голям брой пчели, хранещи ларвите, са били на възраст 9-15 дни.

Установено е, че пчели на една и съща възраст изпълняват различни задачи във връзка с грижата за гнездото и пилото, и по-специално, комбиниращи хранене на ларви на различна възраст с изграждане на пити. Пчелите, изграждащи пити, постоянно се сменят. Така, наблюдението на маркирани пчели на изграждаща се пита показва, че до 73% от тях в последствие се оказват на рамките с пило; на следващия ден, само 3-5% остават и изпълняват същата функция. Анализът на вътрешните органи на тези пчели показва, че при тях най-развити са глътъчните и восъкоотделящи жлези. Следователно, младите насекоми изпълняват задачи както при хранене на ларвите, така и при изграждане на питите. Колкото повече пчелата храни ларвите и се храни по-добре, толкова по-обилно отделя восък. След това, или самата тя участва в изграждането на пити, или предава восъчните пластинки на другите пчели-строители, връщайки се отново към храненето на ларви. Установено е, че сред пчелите, изграждащи пити, винаги има средно около 30%, лишени от восъчни пластинки.

По време на експеримента е установено, че през целия си живот пчелите почистват празните килийки, но тази работа се извършва предимно от пчели на възраст от 1 до 6 и от 20 до 27 дни.

Специализацията на пчелите зависи също така и от нивото на медосбора. Проведени са отделни наблюдения на поведението и характера на работа на летящи пчели (събирачки) от отводки (рояци), които, по време на главния медосбор, са предадени на основни семейства, различаващи се по ниво на развитие 3,7 пъти. Установено е, че при обилен медосбор, до 88,3% пчели от общия брой събирачки от отводките, в основните семейства изпълнявали функции за събиране на нектар и прашец, а при слаб медосбор – само около 29%. Те правели същите неща като в отводките – събирали нектар и прашец, както и несвойствени за тяхната възраст задачи – почистване на килийки, хранене на ларви, изграждане на пити.

По този начин, се установи, че в пчелното семейство съществува достатъчно сложна и гъвкава система за разпределение на функциите между пчелите-работнички. За изпълнението на определени задачи, значително влияние оказват три определящи фактора: възрастта на пчелите, състояние на семейството (брой пчели, съотношение на пчели и пило) и ниво на медосбора в природата.

Разпределението на задълженията може да се променя постоянно, в зависимост от нуждите на семейството.

Източник: http://apiary.su/
В. И. Лебедев, В. П. Лебедева

Партньори