Глухарче (Taraxacum officinale)

Глухарче (Taraxacum officinale)

Разпространено, многогодишно, тревисто растение, с височина до 40 см., с месест, слабо разклонен корен. В основата се развива розетка от листа, продълговати, обратнояйцевидни, неправилно нарязани. Цветното стъбло е безлистно, кухо, високо 10-30 см., на върха на което има едра цветна кошничка, състояща се от многобройни, езичести, яркожълти цветчета. Плодовете са семенца, на върха с хвърчилка от власинки и при узряване образуват пухкава, сиво-бяла топчица.

Цъфти почти през целия вегетационен период – от пролетта до есента. Най-активно се посещава от пчелите по време на масовия цъфтеж – през май и юни, събирайки прашец и нектар. Често, за известно време глухарчето остава единственото медоносно растение. От 1 хектар насаждения могат да се добият до 50 кг. мед. В периода на масов цъфтеж, понякога медосборът достига 3 кг. дневно на пчелно семейство. Медът от глухарчета е с плътен, жълт цвят, гъст, бързо кристализира.

Билката съдържа най-малко 50 съставки, включително тараксацин, горчиво вещество, което до голяма степен допринася за регулиране работата на черния дроб и жлъчния мехур. В корените на глухарчето е открито вещество (бетаситостерол), което задържа развитието на склеротичните процеси. Билкови продукти от корени на глухарче или свежи корени от растението се използват за възбуждане на апетита и подобряване на храносмилането и двигателната активност на стомаха и червата, за увеличаване секрецията на храносмилателните жлези. Такива продукти, самостоятелно или в комбинация с други жлъчегонни средства,  се приемат при холецистит,  хепатохолецистит, анациден гастрит,  патология на хепатобилиарната система и хроничен запек. В традиционната медицина се използва при анемия, безсъние, повишено кръвно налягане, за отстраняване на брадавици и мазоли. Във Франция, глухарчето се отглежда в градините и се използва за приготвянето на пролетна салата.

Партньори