Крем – мед

Крем – мед

Както е известно, добитият от питата пчелен мед се намира в течно състояние, след това се кристализира и става твърд. Да пропуснем тези подробности, че може да има различна степен на течно и твърдо състояние. Освен двете споменати консистенции, съществува и трета, която се постига не по естествен път, а чрез механично въздействие.

Не се плашете! Механичното въздействие е просто едно обикновено разбъркване. Полученият продукт се нарича крем – мед, тъй като по консистенция прилича на крем (други асоциации – стопено масло, гъста майонеза, маргарин, кондензирано мляко). В това състояние той не се стича от парчето хляб или франзела (като течния мед), не цапа ръцете, масата, покривката. И за разлика от твърдия мед, лесно може да се намаже на филийка. Всичко е въпрос на прецизност.

Следва да се отбележи, че при механичното разбъркване (и съблюдаване на температурния режим), медът не губи лечебните си свойства. Остава си със същото качество, с каквото е бил, просто променя цвета и консистенцията си.

Тази технология идва от Запад. Канадците първи са измислили разбиването на меда (1928 г.). Кога точно крем – медът е дошъл в Русия, не е известно. За разлика от Запада, където разбитият мед се използва като алтернатива на течния или захаросан мед, или като удобен начин на употреба, в Русия крем-медът се използва предимно от недобросъвестни търговци, които му приписват различни чудодейни свойства, или продават този продукт като мед с пчелно млечице или рядък сорт мед.

Изкушаващо е да се направи от евтин сорт мед по-скъп – смесвайки евтиния мед с малка част скъп (липов например) за вкус и аромат. А полученият продукт да се продаде за липов крем-мед, „кралско кадифе” и т.н. Впечатлението е, че умишлено се размива границата между мед и крем-мед: уж че медът от самосебе си придобива такава финозърнеста структура (като вид изключителност).

Естествено, че продукт като крем-меда ще бъде по-скъп: малко или много, процесът на кремообразуване изисква определени разходи – за закупуване на оборудване, работна ръка, електроенергия и т.н. На пазара у нас (в нашата необятна страна) могат да се намерят почти всички възможни разновидности на мед в кремообразно състояние и в неограничени количества. Защо с меда, който и така си е вкусен и ароматен, трябва да се прави нещо друго? Екзотичните имена на меда и без това са достатъчно, за да се добавят и множество видове крем-мед.

Приготвяне на крем-мед

Има много рецепти за приготвяне на крем-мед. Класическият вариант (този, който са измислили канадците) се състои в това, че разлетият в големи контейнери натурален мед, се съхранява в продължение на десет дни при температура 14°С, а след това при 28°С (за да се размекне), медът се разбива със специални бъркалки.

Съществуват някои методи, чрез смесване на пресен мед с вече кристализирал мед в различни пропорции – девет към едно или осем към две (други варианти – от 5 до 10% кристализирал мед). Температурата също варира: едни охлаждат меда до 10°С и смесват при 20°С, други охлаждат до 15°С и смесват при 25°С. Престоят е също различен – ден, седмица, 10 дни. Тук има място за творчество – създайте свой крем-мед.

По какви ли не начини пчеларите не разбиват меда, за да получат кремообразна консистенция: с лъжичка в чаша, с миксер, в тестобъркалка, дори блендер. За пчеларите се произвежда специално оборудване. Например, декристализаторът на фирма „Би-Пром” предлага функция за кремообразуване.

Объркан съм от едно нещо: в почти всички статии за крем-мед, базирани на западни технологии, се казва, че не е желателно проникването на въздух, при разбъркване на меда. По-голямата част от местните производители разбиват меда с подръчни приспособления и попадането на въздух е просто гарантирано. Възможно е, това да е с цел да се избегнат излишни операции: когато въздухът проникне в крем-меда, на повърхността ще се появят множество мехурчета (пяна), които трябва да се премахнат (така търговският вид няма да се наруши).

Трябва да се отбележи, че ако останат по-едри кристалчета в получения крем-мед, те ще изглеждат като парченца захар и ще предизвикат недоумение сред клиентите. При правилно прилагане на западните технологии, такива кристалчета не трябва да остават. Специалното оборудване също ще го направи по-добре.

Какъв е резултатът? На запад правят крем-мед от нискокачествени сортове, като рапицовия, който бързо кристализира и става твърд. Кремообразуването позволява да се запази такъв мед във вид, който се харесва на потребителите – не капе, запазва формата си. У нас се прави крем от всичко – акациев мед, липов мед, мед от върбовка и кестен. Дори и от сортове, които са типични за Централна Азия – мед от камилски бодил, псоралея, памук – също се прави крем.

С появата на крем-мед по магазините в големите градове, на свой ред ще се появи и вълна от имитации. Така че, когато купувате някакъв изключителен крем-мед, си струва да се замислите. Аз лично с удоволствие бих опитал рапицов крем-мед, произведен по всички правила.

Източник: http://beebazar.ru/
17 юни 2014, автор Ильшат Асмандияров

Партньори