Медуница (Pulmonaria obscura)

Медуница (Pulmonaria obscura)

Многогодишно тревисто растение, с височина 20-30 см. Листата са тъмнозелени, продълговато-яйцевидни, стеснени в основата и заострени на върха. Венчето е с формата на фунийка, в началото на цъфтежа е розово-червено, а след това червено-виолетово. Плодовете са две малки, гладки ядки. Заради богатата си цветова гама, цветовете са ясно видими и активно се посещават от пчелите.

Медуницата цъфти през април – май. Това е ценно, защото в началото на пролетта в природата има много малко цъфтящи медоносни растения. Нектарът се отделя основно в ранните етапи на цъфтежа, в младите розови цветчета. Растението се характеризира с относително висока нектаропроизводителност. Медопродуктивността е 30-75 кг. на хектар цъфтящи растения.

В билката са открити много манган и желязо. Съдържа и аскорбинова киселина. Лечебната медуница регулира дейността на някои ендокринни жлези, повишава образуването на кръв (поради съдържанието на комплекс от микроелементи), спира кървенето и има леко стягащо и диуретично действие. Медуницата има също противовъзпалителни, антисептични и добри ранозаздравяващи свойства. Запарка от билката се приема при кашлица, заболяване на дихателните органи, пресипване, заболявания на стомаха и червата, възпаление на бъбреците, кървава урина, камъни в пикочния мехур, живеница, различно кървене и хемороиди. В древни времена се е смятало, че билката помага при лечение на туберколоза.

Живениче (Scrophularia nodosa)

Многогодишно, отровно, тревисто растение, с височина 30-150 см. Стъблото е право и четвъртито. Коренището образува грудки. Листата са срещуположни, продълговато-яйцевидни, остри, назъбени, с дължина 5-17 см. Цветовете са малки, червеникаво-кафяви, събрани в продълговато съцветие. Растението е широко разпространено, има неприятна миризма.

Цъфти от май до август. Цветовете отделят нектар.

Водният екстракт от живениче има диуретично, потогонно и противоглистно действие, а също и противовъзпалителни и антимикробни свойства. Омекотява инфилтратите и добре лекува рани. В народната медицина запарката се приема вътрешно и се прилага външно под формата на промивки, лапи и компреси при гуша, рак, хемороиди, живеница, сърбящи обриви, язви, циреи, рани и за гаргара при ангина.

Партньори