Пчела – чудо на природата

Пчела – чудо на природата

Пчелите жужат по света отпреди 110 млн. години. Това ги прави едни от най-старите обитатели на планетата.

Части на пчелата

Пчелите, както останалите насекоми, имат три части:

  • глава,
  • гръден кош
  • коремче.

Имат антенки, които се състоят от 13 части при мъжките, а от 12 – при женските. Всички пчели имат по две двойки крилца, като задните са по-малки. В няколко вида се срещат пчели със сравнително малки крилца, което прави летенето трудно, но няма пчели без крилца. Имат жило, което използват за да се защитават. Пчелите имат и по две сложни очи, съставени от множество малки очи. Голяма част от пчелите имат жълто-черна окраска.

Домът на пчелите е не по – малко удивителен от обитателите си. Малките съвършено еднакви шестоъгълни кутийки са дом, склад, фабрика, кухня, родилно и детска градина. Могат да съберат до 80 000 пчелички. Опити показват, че специалната им форма никак не е случайна. Изграждането и изразходва възможно най-малко енергия и восък в сравнение с която и да е друга „естествена” форма. Причината е, че една пчела трябва да изяде половин килограм мед, за да произведе 30 гр. восък, т.е. формата на кутийката трябва да е такава, че да побере колкото се може повече мед, при възможно най – малък разход на восък. При наблюдение на прозрачен кошер, е установено, че ъглите, напречните сечения и изобщо всички математически величини на всяка кутийка са абсолютно еднакви.

Сред едно пчелно семейство има повече ред, отколкото в едно човешко. Строгата йерархия в него не се променя нито за миг в нито едно семейство, без изключение. На върха на йерархията е пчелата майка, която снася яйцата. Младите работнички кърмят с пчелно млечице ларвите, по- възрастните разчистват и се грижат за дома, само най-възрастните събират мед. Пчелната майка снася оплодени яйца, от които се развиват работнички, но и неоплодени, от които се развиват търтеи, чиято единствена роля е да оплождат майката – т.е. търтеите нямат бащина ДНК. В краен случай, когато нещо се случи с майката, която е единствената пчела с развита полова система, от само себе си някои работнички развиват органи, които им дават възможност да снесат ограничен брой яйца.

Медоносна Пчела

Медоносната пчела е социално насекомо. Живеят заедно в колонии, като понякога пчелите в една колония наброяват до 50, 000. Във всеки един кошер има хиляди малки шестоъгълни пити, направени с цел съхраняване на меда. За да напълнят тези пити с мед, пчелите трябва да съберат нектар от цветята. Последните научни проучвания разкриват, че за производството на половин килограм мед, пчелите трябва да обиколят едно по едно около 4 милиона цветя. Обикновенно, младата пчела – царица не основава сама колония както в повечето други видове пчели, а заедно с рояк пчели работнички. Работничките извършват толкова много дейности и никога не спират. Освен събирането и пренасянето на нектара – източник на енергия и на полена – на белтъчини, те чистят кошера, грижат се за поколението, като освен, че го изхранват – поддържат нужната влага и температура. Градят самата пита като произвеждат восък, охраняват я и я „поправят”, балсамират случайно попадналите насекоми и отпадъци. Дойде ли време за роене, сами изтикват майката навън от гнездото и когато тя остарее, отглеждат нова с тази специална цел. Следващата стъпка е царицата да снесе достатъчно яйца от които да се излюпи новото поколение пчели-работнички.

В килийките, които работничките са направили, се складират яйца или мед и друга храна. Ларвите които се излюпват от яйцата се хранят с пчелно млечице, по – късно преминавайки към мед и цветен прашец. Само тези които ще станат царици продължават да се хранят с пчелно млечице, за да могат полово да се развият напълно, за разлика от работничките. Мъжките също се хранят като работничките. Единствената задача на мъжките е да оплодят младите царици. Те не събират нектар и цветен прашец.

Пчелите-работнички имат назъбено жило, но за разлика от това което повечето хора мислят, те не винаги умират ако ужилят нещо. Те обикновенно умират ако ужилят човек или друг бозайник. Назъбеното жило е направено така, че да се откъсва само ако бъде ужилена еластична материя. Случва се обаче шипчетата по жилото да не „хванат” и пчелата да излети напълно здрава или да ужили отново.

Царицата пък излъчва феромони; в това именно се крие тайната на “властта” й. С тези феромони, тя пречи на пчелите работнички да се развият напълно. Затова, когато царицата остарее или кошера стане твърде голям за да достигат навсякъде феромоните, царицата или умира или напуска колонията и основава нова.

Намирането на тези цветя е трудна работа. Ето защо измежду пчелите биват избирани няколко разузнавачи и вестители. Задачата на пчелата-разузнавач е да да се върне в кошера и да информира останалите пчели за мястото, където е открила цветята.

Веднага след като пчелата – разузнавач се върне в кошера, тя започва да описва на другите местоположението на цветята, които е открила.

  • Първо, тя дава на другите пчели да вкусят малко от нектара, който е събрала от цветята, което ще им даде информация за неговото качество. Полепналия цветен прашец показва вида на пашата, а пчелите разпознават около 170 цветни миризми.
  • След това започва основната си задача: описването на посоката към цветята. Тя прави това по един много интересен начин – танцувайки. Пчелата – разузнавач започва да танцува в средата на кошера като разтърсва тялото си.

Немският зоолог, проф. Карл фон Фриш, носител на Нобелова награда за физиология и медицина се занимава с общуването между пчелите и стига до изводи, които определено впечатляват. Той поставя маркер на пчела, която се завръща от паша и наблюдава поведението и сред останалите в специален прозрачен кошер. С характерен танц на кръгове и осморки тя дава изключително изчерпателни сведения за вида, разстоянието и посоката на пашата.

  • Кръговият танц означава храна до 100м, осморките – над 100м до 6 км.
  • Колкото по – бавен е танца, толкова е по – далеч пашата.
  • А колкото до посоката – нейното показване зависи от ъгъла спрямо слънцето, когато пчелата танцува. По този начин се сигнализира и за опасности, когато пчелите са навън, а кошерът е слабо охраняем.
  • Ако танцът е в прави линии насочени към горната част на кошера, то източника на храна е точно по посока на слънцето.
  • Ако цветята са разположени в противоположната посока, то пчелата прави линии към долната част на кошера.
  • Ако пчелата танцува надясно това означава, че източника на цветята е точно 90 градуса надясно.

Но съществува един проблем: пчелите обясняват посоката според разположението на слънцето, то обаче постоянно се движи. На всеки 4 минути слънцето променя своето място с по 1 градус на запад, което би накарало човек да си помисли, че пчелите биха допуснали грешка. Наблюденията обаче сочат, че пчелите вземат под внимание движението на слънцето. Докато пчелите – разузнавачи описват посоката, на всеки 4 минути ъгълът, който те описват, се премества с 1 градус на запад. Благодарение на това изумително изчисление пчелите никога не загубват пътя си. Пчелите – разузнавачи не само дават информация за посоката на цветята, но и за разстоянието до тях. Продължителността на танца и броя на вибрациите позволяват на останалите пчели да узнаят точното разстояние. И така, те се запасяват с толкова енергия, колкото да им е достатъчна за това разстояние, и тръгват на път.

Тази невероятна специализация на пчелите била изпробвана в един експеримент, реализиран в САЩ, щата Калифорния. При този експеримент три съда с подсладена вода били поставени на три различни места. Не след дълго пчелите-разузнавачи открили тези източници. Пчелите-разузнавачи дошли при първия съд били белязани с точка, тези, които посетили втория съд – с линия, а дошлите при третия съд пък със знак плюс. След няколко минути било забелязано, че пчелите от кошера наблюдавали внимателно тези разузнавачи. Учените маркирали с точка и пчелите, които са наблюдавали маркираната с точка пчела-разузнавач, като по същия начин маркирали и останалите пчели, в съответствие с това коя пчела-разузнавач са наблюдавали. Няколко минути по-късно пчелите, маркирани с точка, пристигнали при първия съд, пчелите маркирани с линия – при втория, а тези маркирани със знака плюс при третия съд. Ето така било доказано, че пчелите в кошера намират посоката си според информацията на пчелите-разузнавачи.

Храна и опрашаване на цветя

Пчелите се хранят с нектар и цветен прашец (полен). Те имат дълго хоботче, с което смучат нектар от цветята. Тъй като повечето пчели са мъхести, с движението си те произвеждат електро-статичен заряд, който спомага за полепването на пчелен прашец по коремчето на пчелата. Те понякога спират да търсят храна и събират цветния прашец, полепнал по тях, в торбички на крачетата си. Събраният цветен прашец и нектара се смесват, и обикновенно образуват блудкава смес, но понякога са и много твърди. Сместа се оформя по различни начини, най-често като сфероид (леко сплеснато кълбо). След това се складират в отделни килийки на кошера, а върху сместа се поставя яйце. Обикновенно, клетката се запечатва след като се постави яйцето, затова възрастните пчели нямат пряк контакт с ларвите.

Източник: forbees.blog.bg

Партньори