Пестициди намаляват наполовина способността на пчелите за събиране на прашец

Пестициди намаляват наполовина способността на пчелите за събиране на прашец

Учените призовават за постоянна забрана от ЕС на неоникотиноидните пестициди, след като е установено, че те вредят на пчелите и лишават малките им от храна.

Според ново изследване, земните пчели, изложени на съмнителни пестициди, успяват да съберат само половината от количеството цветен прашец, което в противен случай биха събрали, като лишават малките си от единствения източник на протеини.

Изследването е определено като значимо от независими учени, тъй като хвърля светлина върху начина, по който неоникотиноидните пестициди могат да навредят на пчелите.

Цветният прашец е единственият източник на протеини, който пчелите имат, и това е от жизненоважно значение за отглеждане на пило”, казва проф. Дейв Гоулсън от университета в Съсекс, ръководител на изследването. Събирането на прашец е бавна, трудоемка работа, с която интоксикираните пчели се справят много по-зле. Без достатъчно полен, люпилото трудно ще оцелее.

Двугодишна забрана на ЕС за три от най-широко използваните неоникотиноиди в света започна през декември, след изследване, което показва увреждането на меда и земните пчели. Неоникотиноидите са „системни” пестициди, с които се обработват семената и химикалите се разпространяват в растенията. Над три четвърти от хранителните култури в света изискват опрашване от насекоми, но през последните десетилетия броят на пчелите е намалял, което се дължи на загубата на хабитати, богати на цъфтящи растения, болести и употреба на пестициди.

Екипът на Гоулсън е тествал един от пестицидите, наречен имидаклоприд, в ниски дози, близки до тези, на които пчелите попадат в полетата. Те прикрепили миниатюрни електронни устройства към пчелите, така че движението им да може да бъде проследено и всяка пчела да бъде претеглена по пътя си в или извън гнездото.

Пчелите, изложени на неоникотиноиди донесли прашец само при 40% от пътуванията си, докато неинтоксикираните пчели донесли обратно прашец от до 63% от пътуванията си. Освен това, интоксикираните пчели, които се връщали с прашец, носели с 31% по-малко, в сравнение с неинтоксикираните. Като цяло, пчелните гнезда, изложени на пестициди, получили 57% по-малко полен. В способността на пчелите да събират сладък нектар нямало значителни различия. Трудът е публикуван в рецензираното списание „Еко токсикология”.

Хана Фелтъм, друг член на изследователския екип от университета в Стърлинг, казва: „Този труд добавя още едно парче към пъзела. Дори безкрайно малки дози от тези невротоксини изглежда са достатъчни, за да объркат способността на пчелите да събират храна. Предвид изключителното значение на земните пчели като опрашители, това със сигурност е причина за безпокойство”.

По-ранна работа на групата на Гоулсън показва, че излагането на неоникотиноиди води до 85% по-малко производство на пчелни майки. Новият труд предлага причината за това: заради по-малко храна в гнездото. Друго изследване показва, че неоникотиноидите сериозно увреждат известната способност на пчелите да се ориентират по пътя за дома.

Гоулсън добавя: „ Не е ясно какво ще се случи, когато забраната на ЕС изтече, тъй като агрохимичните компании, които произвеждат пестицидите, са в правен спор с ЕС, относно тяхното решение. Нашето ново проучване увеличава тежестта на доказателствата, водещи забраната да стане постоянна”.

Лин Дикс, еколог в университета в Кеймбридж, заявява: „ Това е много важно проучване, тъй като предоставя повече подробности за това, как събирането на храна на земната пчела става по-малко ефективно, в резултата на излагането на имидаклоприд на тези нива”.

Но добавя: „Най-важните въпроси, относно това, каква е оптималната доза, не са установени и остават отворени. Нивата в това проучване, по-специално нивото при цветния прашец, е в горния край на това, което се намира в полето и може да бъде по-високо от това, на което пчелните колонии са действително изложени, защото те не се хранят изцяло с маслодайна рапица.

Производителите на пестициди твърдят, че контролираните проучвания не репликират действителните полеви условия. Джулиън Литъл, говорител на „BAYER”- производител на имидаклоприд, казва: „ Това може да се появи при земни пчели, принудително хранени основно със захарни разтвори с относително високи нива на пестициди, а не им е позволено да събират храна от растения, третирани с препарати. Реални теренни проучвания, като тези, които се инициират тази есен във Великобритания, ще ни дадат по-реалистични данни по този въпрос”.

Изследователите твърдят, че провеждането на правилно контролирани полеви опити е трудно, защото неоникотиноидите са много широко използвани, а търсенето на храна от пчелите обхваща много обширни области.

Снимка: Срджан Зивулович/РОЙТЕРС – Пчела събира прашец от черешово дърво в село Студенчице, Централна Словения.
http://www.theguardian.com

Партньори