Шипка (Rosa canina)

Шипка (Rosa canina)

Храст от семейство розоцветни, достигащ височина 1,5-3 метра, с извити клонки със зелена или червеникаво-кафява кора. Бодливите шипове са твърди, с плоска, широка основа и сърповидно извити, на основните стъбла са редки, а на цъфтящите – многобройни. Листата са с дължина 7-9 см., мъхести отдолу по средната жилка, сложни, текоперести с 5-7 яйцевидни, остро назъбени по ръба листчета. Цветовете са бледорозови. Плодовете са продълговато-овални, понякога кръгли, гладки, месести, яркочервени. Вътрешните стени на плода са осеяни с четинести власинки и многобройни твърди семенца. Среща се както в дивата природа, така и в градини и паркове.

Шипката цъфти от юни до август. Пчелите много активно посещават цветовете. В много справочници се казва, че шипката предоставя на пчелите основно цветен прашец. В нектара на едно цветче се съдържа от 2,2862 до 4,1184 мг. захар, в които 51,46% фруктоза, 47,12% глюкоза и 1,42% захароза. Медът от шипков цвят е безцветен, има приятен аромат и дълго време не кристализира.

Още древногръцкият лекар Хипократ е посочвал лечебните свойства на шипката. През XVII век цветове и плодове от шипка са се използвали за лечение на скорбут, простуда, изгаряния и други заболявания.

Шипката е като склад за витамини. По разнообразие и количество на витамините, тя значително превъзхожда много растения. Особено голямо е съдържанието на аскорбинова киселина. Витамин С в плодовете на шипката е 10 пъти повече, отколкото в касиса и 100 пъти повече от ябълките. В състава на шипковите плодове влиза витамин Р, чието високо съдържание позволява шипката да се използва за лечение и профилактика на хипертония, различни кръвоизливи, ревматизъм и т.н. В плодовете има също много каротин и органични киселини, необходими за човешкия организъм.

Партньори