Температура и терморегулация в пчелния кошер

Температура и терморегулация в пчелния кошер

Температурата в гнездото с пило е от особена важност за колонията и се контролира с изключителна прецизност. За да се развива пилото нормално, пчелите поддържат температура на гнездото между 32°С и оптимално 35°С. Когато температурата е прекалено висока, пчелите вентилират горещия въздух като махат с крилца или използват техники за охлаждане чрез изпаряване. Ако температурата е твърде ниска, пчелите генерират метаболитна топлина чрез свиване и отпускане на летателните си мускули. Чрез тези вибрации, в мускулите им се произвежда топлина. Много насекоми загряват летателните си мускули преди излитане, но пчелите се възползват от тази функция, за да регулират топлината в тяхната среда.

Последните проучвания показват, че има тенденция температурата на пилото да бъде по-стабилна в генетично разнородни колонии (с потомства от много търтеи), отколкото в генетично еднородните колонии (потомство на един търтей).

Изследванията показват, че дори малки отклонения (повече от 0,5°С) от оптималната температура в гнездото, имат значително влияние върху развитието на потомството и здравето на израсналите при тези условия пчели. Пчелите, отгледани при субоптимални температури са по-чувствителни към някои пестициди като възрастни. Интересно е, че температурата при развити на какавидата по-късно оказва влияние при разпределението на задачите между порасналите вече пчели.

Стриктен термо-контрол на климата в гнездото и по-специално в района на пилото, което е особено чувствително към колебанията в температурата, се постига по следните начини. Запечатаните килийки с пило се затоплят от пчелите, които силно притискат телцата си към капачетата на килийките и предават топлина на какавидите под капачките. По този начин е възможно да се затопли само една клетка, а пчелата, която го прави, може да се задържи в тази позиция до 30 минути, докато температурата на гръдния й кош е около 43°С. С цел да се сведе до минимум разсейването на топлината, получена по този начин, останалите пчели са силно притиснати на питата около затопляната клетка. Друг, още по-ефективен начин за затопляне, се осъществява като пчелите, които се грижат за това, заемат стратегически разположени празни килийки в района на пилото. Питите с пило обикновено съдържат 10.5% празни килийки. Процентът на празните килийки варира в зависимост от външния климат. Повече от 20% празни килийки в питите с пило, могат да бъдат признак на необичайна ситуация в колонията. Затоплящите пчели влизат в празните клетки, като вмъкват първо главите си и започват да пулсират с коремчета. Те също имат средна температура на гръдния кош около 43°С, докато температурата на телата на пчелите, които не се грижат за отоплението, е като тази на околната среда. Ето защо, пчелите, които имат за задача да поддържат топлината на пилото, изразходват огромни количества енергия под формата на силно концентриран мед, който другите пчели им донасят от магазините. От време на време те ще използват нектар от района на пилото, но това гориво не е с такова високо качество, като зрелият мед, който стига до тях като се прехвърля от уста на уста.

Точно така, както трябва да се затопля, от време на време пилото се нуждае и от охлаждане, въпреки че в северна и централна Европа охлаждане се изисква много по-малко, отколкото затопляне. Въпреки това, дори и за кратки периоди, твърде много топлина може да повреди пилото. Пчелите постигат охлаждане чрез вентилация (като размахват крилца), изпаряване на вода или дори частично напускат гнездото.

Като се има предвид до къде стига една колония, за да поддържа стабилна температурата на пчелното пило, можем да използваме този фактор като важен показател за състоянието на колонията. Ето защо, промяната в температурата е сигнал за един от следните сценарии:

  1. Състояние без пило, което може да се дължи на сезонните влияния (зима или недостиг);
  2. Пчелата-майка не снася яйца;
  3. Липса на пчела-майка;
  4. Приготовление за роене.

Мониторингът на кошери с позволява на пчеларите отблизо да следят температурата на пилото и лесно да идентифицират състояния на нестабилност.

По същия начин, стабилизирането на температурата на пилото от нестабилно състояние може да бъде много надеждна индикация, че пчелата-майка е започнала да снася яйца, тъй като пчелите са се заели с регулиране на температурата на потомството.

Както вече споменахме, пчелите поддържат изключителен контрол върху обстановката в гнездото, което се дължи на съчетание от дейности на пчелите-работнички (както индивидуално, така и на цялата колония) и на конструкцията на кошера. Какво може да направи пчеларят, за да помогне за терморегулацията в гнездото, до голяма степен зависи и от типа на кошера, който се използва. В естествено състояние, пчелните гнезда в областите с умерен климат, най-често се срещат в хралупите на стари дървета, чийто стени са няколко пъти по-дебели от тези на всеки кошер в употреба. Дебелината и състава на стените действат като изолация и буфер за вътрешната среда на гнездото. Също така е важно да се отбележи, че изолирането на кошера може да повлияе и на нивото на влажност в гнездото.

http://pcheli.bg

Партньори