Възможно ли е вредните за пчелите инсектициди да са опасни за хората?

Възможно ли е вредните за пчелите инсектициди да са опасни за хората?

Учени от Европа, Азия и Северна Америка се събират в Ню Йорк, за да обсъдят проблемите в резултат на най-широко използваните инсектициди в света. Най-много внимание се отделя на това как неоникотиноидите се отразяват на хората и опрашителите, като медоносните пчели.

Медицинският изследовател Кумико Тайра, председател на Международната работна група за системни пестициди (TFSP), долита от Япония, за да сподели откритията си с публика от учени, политици, неправителствени организации и представители на индустрията. Констатацията на Тайра е: неоникотиноидните замърсявания са навсякъде и продължителното им въздействие чрез нашата диета може да предизвика поредица от неврологични симптоми.

Нейният екип установява, че консумацията на 500 мл. зелен чай на ден, в продължение на няколко седмици или месеци е свързано с треперене, главоболие, сърцебиене, болки в мускулите и загуба на краткосрочната памет. Това са симптоми, за които първоначално се е смятало, че са причинени от кофеин, но неоникотиноидите могат да действат синергично.

Консумацията на зелен чай не е единственият проблем. Тайра казва, че сега, симптомите на неоникотиноидите са свързани с изяждането на 500г. плодове дневно, в продължение на 10 дни (за възрастни – две круши, две праскови, един грозд или половин пъпеш). Поне това тя е открила за Япония.

Тайра е наясно, че са необходими повече изследвания по целия свят, но предупреждава: „Ние сме изправени пред мълчаливо увеличаващата се опасност от замърсяването с неоникотиноиди. Кой знае критичните нива на излагане на неоникотиноиди?”.

Това е въпрос, на който Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) се опитва да намери отговор. Преди три години предупреждават, че ацетамиприд и имидаклоприд могат да засегнат развитието на нервната система на неродените деца и потенциално оказва влияние върху ученето и паметта.

EFSA предлага значително понижаване на приемливите нива на експозиция и препоръчва за всички неоникотиноиди да бъде направена оценка на влиянието им върху развитието. Това ще бъде следващата стъпка по отношение на неоникотиноидите. За сега се знае, че те влияят неблагоприятно не само върху пчелите и другите опрашители, но и върху хората. Това означава, че трябва да се помисли за неоникотиноиди, намерени на други места в околната среда.

В Онтарио, който се смята за един от световните лидери, регулиращи неоникотиноидите, правителството ефективно забранява тяхната рутинна употреба за царевицата и соята от 2017 г. (До сега, те са били използвани 100 % върху царевичните култури и 60% върху соята в този район).

Но неоникотиноидите са одобрени за приложение в повече от 100 други продукта – те са в препаратите против кърлежи и бълхи, използвани за нашите домашни любимци, използват се за обработка на игрища за голф, за една трета от растенията на Канадския градински център, както и за широк спектър от култури в 120 други страни.

При едно проучване в Харвард се откриват остатъци от неоникотиноиди във всичките тествани 29 вида плодове и зеленчуци, а Канадската агенция за инспекция на храните установява наличие на имидаклоприд в ягодите, боровинките, къпините, листните зеленчуци и доматите.

Докладваните величини на остатъците не надхвърлят максимално допустимите граници, определени от федералните, и са доста под количеството, което може да представлява опасност за човешкото здраве.

Но министърът на околната среда в Онтарио Глен Мъри напомня, че повечето неоникотиноиди са били разрешени на пазара в продължение на години, без пълни научни оценки. „Вратичката” за тези одобрения беше затворена от правителството на Трюдо, но Мъри добавя, че има необходимост от повече независими изследвания. Министърът казва: „Никой няма представа какво е влиянието на съставките на водоразтворимите, системни и невротоксични пестициди върху растенията”.

Отличителната характеристика на неоникотиноидите, която би трябвало да ги направи по-малко токсични за хората и екосистемата е, че те обикновено се прилагат върху семената, а не се разпръскват върху културите на полетата. Но това означава, че всяка клетка на растението, в крайна сметка, съдържа неоникотиноиди.

Работната група по системните пестициди, която преразглежда повече от 1100 проучвания е доста категорична: „Неоникотиноидите въздействат на всички видове, които се хранят с растенията, поглъщат сока им, пият нектара им, използват за храна прашеца или плодовете им”. Хората са все по-загрижени за това, което приемат с храната си, но индустрията на пестициди  подбужда  фермерите да се тревожат, че добивите им ще паднат с една трета, ако те спрат употребата на неоникотиноиди. Това вече не е въпрос на наука, а въпрос на пари.

Партньори