Заразяване на пчелите с микроспоридии

Заразяване на пчелите с микроспоридии

След проведени изследвания, авторите са доказали връзката между заразата на пчелите с микроспоридии Nosema ceranae и измирането на пчелните семейства. За съжаление, признаците на отслабване не са очевидни. Известен е продължителен безсимптомен инкубационен период, през който липсват видими симптоми за заболяване на пчелите от нозематоза. Авторите смятат, че смъртта на пчелите може да бъде само финална фаза на продължителен процес или хронични поражения от „тихите патогени”.

За провеждане на изследването, авторите ежемесечно вземали образци от летящи пчели-работнички и пчели, работещи само вътре в кошера. За тази цел, те затваряли входа на кошера в рамките на 30 минути и събирали долитащите с товар пчели. След това, вземали и вътрешните екземпляри. Изследвали проби от цветен прашец, които също вземали ежемесечно от пълноценни семейства. Те били изследвани за остатъчни количества пестициди, за да се потвърди отсъствието на пестициди от селскостопанските култури, от които пчелите събирали нектар и прашец, както и да се установи достъпността на поленови запаси през годината. Медът също бил анализиран за остатъци от пестициди.

От земята с насаждения от широколистна лавандула били събрани проби от умрели пчели. Силата на семейството също се определяла ежемесечно, отчитайки броя на рамките, заети от пчели и пило.

Всички образци от пчели били изследвани за наличие на спори на микроспоридиите Nozemа, Маlpighаmоеbа mеllificae, акари Vaггоа destructor и Асагарis woodi.

Екстрахирана била ДНК от 0,5 мл. сборен хомогенат, оставащ след микроскопичния чревен анализ на вътрешните и прелитащи пчели.

Както бе споменато по-горе, заболяването протичало без проявата на класическите признаци на нозематоза при пчелите, работещи вътре в кошера, тъй като средният брой на спорите значително варирал от началото до края на експеримента. Този параметър не трябва да се смята за индикатор за здравословното състояние на семейството. Прелитащите пчели винаги били по-силно заразени, в сравнение с вътрешните. Интересното е, че динамиката на числеността на рамките, заети от пчели и пило, корелира с процента на заразените пчели-събирачи и максималните средни температури.

По време на проучването, авторите установили четири фази на естествения процес на инфекция с микроспоридии Nosema ceranae, които били наблюдавани в пълноценните семейства. В заразените нуклеуси са отбелязани само три фази, заради по-малкия брой на пчелите. Фаза 3 започвала на следващата пролет, когато пчелните семейства бързо набирали сила и всички рамки били запълнени с пило. Клиничните параметри (заразени пчели и брой спори на една пчела) били сходни с параметрите на фаза 1. На този етап, болестта не се отразява неблагоприятно върху развитието на семейството, но набира сила. Фазата получава названието „фалшиво възстановяване”. През този период, дори роенето изглежда неизбежно, но то никога не се случва. Настъпването на есента се характеризира с масова гибел на пчелите, а количеството на пилото е намалено до минимум. Това означавало преход към фаза 4: пчелите са много активни, но два месеца по-късно, в кошера може да се намери мъртвата майка, заобиколена от много загинали млади пчели. Запасите от мед и прашец остават, като в повечето семейства се забелязва неголяма по размер област със запечатано пило.

Във фаза 4, били заразени малко над 40% от вътрешните пчели, докато болните пчели-събирачи надвишавали 65%.

В резултат са установени два пика на колапса. Колапс може да се случи в по-студените месеци, когато 50% от загиналите в кошера пчели и майката са заразени с микроспоридии (средният брой спори в тези пчели винаги е бил над 10 млн.). През ранна пролет, процентът заразени пчели и средното количество спори, отделени в една пчела са по-ниски, майките не са заразени. Вероятно, разликата в тези два случая, е свързана с количеството и съотношението на стари и млади индивиди.

Учените отбелязват същите патологоанатомични изменения, както в образците от мъртви и умиращи пчели, събрани от земята, така и в заразените индивиди, добити от кошера през годината, дори и ако те са били взети през летните месеци. Всички епителни клетки, покриващи средното черво (стомаха), били увредени. Това очевидно е довело до ранната смърт на пчелите-събирачи, в резултат на системно недохранване, поради нарушаване на храносмилателните процеси. Въпреки че патологичните белези, характерни за инфекция с микроспоридии Nosema ceranae наподобяват признаците, наблюдавани при зараза с микроспоридии Nozema арis, има някои клинични различия. Например, няма пълзящи пчели, дизентерия като пчелни екскременти по стените на кошера и рамките и естествена самосмяна на майката, които са характерни при зараза на пчелите с Nozema арis. Пчелите-събирачи, заразени със средно 21 млн. спори на индивид, не могли да се върнат в кошера.

Този процес е известен като „суицидно (самоубийствено) отстраняване на патогенното начало”. Също така, това може да бъде дефинирано и като смърт, причинена от изтощителни процеси под действието на Nosema ceranae, заради което пчелите не могат да се върнат в кошера.

В статията авторите посочват, че в периода на проучването, по медоносните пчели не е диагностицирано нито едно заболяване в имагинална или доимагинална форма, не е бил открит никакъв друг паразит и единствено израелската разновидност на вируса на остър паралич (1АР/) е намерен в един от нуклеусите.

По-късно, обаче, вируси на хроничен паралич, вирус на деформация на крилата и вирус на черния маточник били открити и в други шест от изследваните нуклеуси.

Анализът показва, че пчелите не са били изложени на контакт с пестициди. Освен това, в близост не е имало посеви от слънчоглед и царевица, с които по-рано е бил свързван резкият спад в числеността на пчелните семейства. Бил е намерен цветен прашец от двадесет различни вида. Пчелите са имали достатъчен достъп до цветя през цялата година, с изключение на януари.

В действителност се потвърди, че патогенът може да бъде предаден на здрави пчелни семейства. Изследователите установили, че възпроизводството на паразити протича през цялата година, без някакви паузи в жизнения им цикъл. Освен това, през различните сезони не е имало разлика в патологичните изменения, открити в заразените пчели.

Широкото разпространение на Nosema ceranae за последните двадесет години и способността им да причиняват смърт на пчелните семейства, говори за значимата роля на тези микроспоридии при загубата на семейства.

Партньори