Най-старите предназначения на восъка

Най-старите предназначения на восъка

Когато в литературата се говори за пчелен восък, обикновено се споменава, че в древни времена, той се е използвал предимно за направа на свещи за богослужебни церемонии и за осветление на „белокаменните палати” на аристократите. Но се оказва, че това съвсем не е най-важната „професия” на восъка.

Използването на пчелен восък се споменава в древногръцката и римската митология (например, известните крила на Икар). При стенописите в дворците на местните олигарси (разкопки на Херкулан и Помпей) е прибавян в състава на боите, поразяващи и до днес със своята яркост. Восъкът се е употребявал и за битови нужди. С него са запечатвали всяка амфора с вино, олио, зърно и други хранителни продукти; използван е при всевъзможни видове промазки за защита на различни предмети от влага; влизал е в състава на много билкови лекарства и т.н.

Интересно е приложението на восъка в писмеността. Древните, но цивилизовани народи, са използвали за писане тънки дъсчици, покрити с восъчен слой. На тях бързо надрасквали нужния текст, а при необходимост, лесно можели да го заличат. По този начин, дъсчиците се използвали многократно.

Официалните гръцки и римски документи в онези далечни времена, се изписвали на няколко дъсчици, съединени с шнур, в чийто край поставяли нещо, което по-късно започнали да наричат печат. Това „нещо” било направено от восък. Непокътнатият печат показвал, че документът не отварян, прочетен и текстът не би могло да бъде подправен. Така е възникнала неразделната част от всеки документ – печатът, който се използва в продължение на хилядолетия. Печатът може да се дефинира като определен символ, щампован върху мек материал. Прикрепвали го към грамоти, писма, някои предмети и т.н. Той гарантирал запазването в тайна на тяхното съдържание или както се казва сега – тяхната легитимност, а в случай на имущество – доказвал притежанието на собственика на печата.

Щампите се получавали с помощта на специални печати. Съществували са например пръстени – печати. Имало е каменни печати, носени около врата вместо кръстове, каквито в онези времена не са се срещали. Те били от азиатски произход, където и сега никой не носи кръст.

Печат притежавали кралските книжа, като ги отличавали от другите документи, а често били и единственото средство, доказващо автентичността им.

Към някои документи, вместо восъчни печати, прикрепвали метални (оловни или дори златни), така наречените були. В последствие, наименованието на металния или златен печат, било пренесено на самия документ.

Първоначално използвали восък с естествен цвят. Той включвал пълна гама нюанси на жълто, бежово, до кафяво. По-късно, с цел да се украсят печатите и за да се различават един от друг, започнали да добавят боя. За да се получи червен цвят, смесвали восъка с цинобър, за зелен – с меден окис, в кафявия добавяли смоли, а в черния – сажди. Въпреки това, тези цветни печати не можело да се използват от всеки. Обикновено, червените били държавни печати; но и останалите цветове, можело да бъдат използвани само след получаване на определен чин, титла или привилегии.

При думата „Печат” повечето хора си представят кръгъл печат. Но се оказва, че е имало и овални (такива се използвали в църквите), щитообразни и дори правоъгълни. Печатите се различавали и по своите размери – от 3 до 20 сантиметра в диаметър.

Интересно е да се погледне в света на печатите – там откриваме изкусно изпълнени миниатюри. Това могат да бъдат образи на държавници – собственици на печатите, седящи на тронове или величествено възседнали боен кон с меч, изваден от ножницата, т.нар. представителни, кралски печати. Градските печати се отличават с голямо разнообразие от различни символи: с гербове под формата на всевъзможни същества или архитектурни забележителности. В повечето случаи, тези изображения се допълвали от надписи.

Най-лесният начин за поставяне на печати е щампа върху восък, директно върху документа. Друг способ – закачване на печати на ивици пергамент или шнур – така наречените висящи печати.

Ето каква е била „службата” на восъка във времето, освен използването му за свещи.

Между другото, когато говорим за восъчни свещи, в древна Англия е съществувало поверие, че болен човек със сигурност ще се възстанови, ако той, или неговите близки, направят восъчна свещ с маса, равна на теглото на страдащия и я запалят до постелите му. И тъй като по онова време восъкът е бил на цената на златото, вероятно от там идва поговорката „Не можеш да си купиш здраве”.

Източник: http://beejournal.ru/

0 коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *